Община Павел баня

Контакти

КОНТАКТИ: >>


Главно меню

Административни услуги

Устройство на територията

- Обяви по ЗУТ

- ОУП Община Павел баня

Проекти на норм. актове

Вътрешни норм. документи

ПРОФИЛ НА КУПУВАЧА

Информация

Брояч

Архив новини : - Докосване до будителския дух на павелбански творци
Posted by SB on 2010/11/1 17:46:51 (1844 reads )

- Докосване до будителския дух на павелбански творци

          Поклон пред таланта!         
  (Докосване до будителския дух на павелбански творци)
 
Не ми се беше случвало скоро, дори и в най-претенциозни литературни салони на столицата, да присъствам на толкова вълнуващо и стойностно отбелязване Деня на народните будители – 1 ноември, каквото Общината и читалище „Напред” в гр. Павел баня организираха на 29-ти октомври, в навечерието на празника. Може би защото си бяха поставили за цел да отдадат заслужено признание към таланта и творчеството на популярни и обичани местни съвременни будители, вградили живота си за издигане на духовната и певческа култура на поколения млади хора от града и общината. Тържеството, открито и ръководено от председателя на читалищното настоятелство Донка Иванова, премина в две части: Първата – представяне на поетичния сборник „Откровения”, събрал лиричните изповеди на три сестри родом от Шипка, но тясно свързани с Павел баня: Дешка Ганева-Порова – музикален педагог, Илиана Ганева Данчева – дългогодишен читалищен библиотекар в Шипка, Лиляна Ганева Колева – ­ фармацевт и съпруга й д-р Камен Колев, за съжаление вече покойник. И втора част – честване 50 годишния юбилей на Иван Поров – даровит пианист, певец и музикален педагог, който от 25 години е главен художествен ръководител на смесения хор за школувано пеене „Тодор Мазаров” при читалище „Напред” в гр. Павел баня, а през последните 10 години и лидер на регионалния Синдикат на българските учители в Стара Загора.
                      „Отраснахме с гъдулката на дядо
                         и с песните най-чудни на света…”
С това поетично мото започва семейният сборник „Откровения”, който бе представен от Донка Григорова, преподавателка по български език и литература при СОУ „Христо Ботев” в Павел баня. Нейната изключително проникновена и вълнуваща интерпретация на творбите, поднесена на високо професионално ниво, даде възможност на публиката, претъпкала читалищния салон, да се докосне до будителския дух на една българска фамилия, живяла с най-съкровените традиции и духовни ценности на българщината и предала техния огън на дъщери и внуци, за да го раздават на хората край себе си. Именно затова, въпреки различията в темите, изразните средства и емоционалния си градус, стиховете на четиримата творци се оказаха свързани като поточета, тръгващи от един общ извор – бащиният дом, в който народните песни и танци са били на пиедестал и в който на глас са чели поезия и проза от наши и чужди класици на словото. Заслужава адмирация инициативата на трите потомки от фамилията на гъдуларя дядо Петър и баба Деля Хърлеви, да съберат в една книга лиричните вълнения на душите си и може би без да го осъзнават, да създадат един нов вид жанр – семеен алманах – който да остане като ценно духовно наследство за следващите поколения от големия им род. В този смисъл поетичният сборник „Откровения” е своеобразно попълнение към зачестилите напоследък издания, посветени на родовата история и памет. Тяхната поява е още едно доказателство за виталния дух на българите, които започват да търсят нови средства за оцеляване и предаване във времето на изконни за народа ни ценности, в стресиращата атмосфера на жестоката материална и духовна криза. И авторите на сборника дават прекрасен пример за хората с таланти на творци, как могат да бъдат полезни на народа си и неговата история и култура. Стихове от сборника рецитираха авторките, деца от СОУ „Христо Ботев”, както и една от внучките на сем. Порови. Представители на интелигенцията от града изразиха отношението си към книгата и поздравиха авторките. От тяхно име, благодарност към организаторите на тържеството изрази Дешка Порова. Родена в Шипка, тя идва да учителства в Павел баня и се омъжва за известния в града журналист и читалищен деец Христо Поров. („В ранната ми младост една пъстрокрила калинка предсказа съдбата ми и ме доведе тук” – довери ми с усмивка Дешка). Работила е дълги години в училище „Христо Ботев” като музикален педагог и негов директор, създателка е на две от най-престижните местни културни формации – смесеният хор за школувано пеене „Тодор Мазаров” и фолклорният танцов ансамбъл „Детелини”, които и до днес са визитните картички на общината пред България и света. Затова с бурни аплодисменти бе посрещнато съобщението на председателката на Общински съвет Христина Петрова, че Дешка Порова се удостоява с престижното звание „Почетен гражданин на Павел баня” за нейните изключителни заслуги в областта на образованието и музикалната култура и за възпитанието на няколко поколения павелбанци. С вълнуващо слово, грамоти и цветя кметът на общината г-н Станимир Радевски поздрави г-жа Порова за почетното звание, а двете й сестри за съавторството в сборника и заяви, че в общината има вече толкова много поетеси, поети и писатели и толкова издадени книги, че може да се направи вече отделна библиотека с тях. Той поздрави семейство Дешка и Христо Порови с 50 годишния юбилей на сина им и връчи на Иван Поров почетния медал на Съюза на българските читалища за особени заслуги.
                                 Юбилей под знака на Шопен
Винаги съм била убедена, че в живота на човек нищо не е случайно. Затова изпитах огромна радост, че чудесният пианист и музикален педагог Иван Поров – любимец на всички изкушени от музиката павелбанци – ще запомни и ще свързва спомена за своя половинвековен юбилей с музикално събитие от световна величина – 200 годишнината от рождението на великия Фредерик Шопен, наречен от Менделсон „пръв между всички пианисти в света”. Вярвам искрено, че в онази петъчна вечер юбилейното тържество на Иван бе огряно от звездното сияние на Шопеновия гений и желая от сърце то да го съпровожда през целия му творчески път! Два жалона трасират живота на Иван Поров – пълното себеотдаване на музиката и  на дълга към проблемите и стремленията на хората от учителската гилдия. Верността му към този дълг го издига до уважаван лидер в Синдиката на учителите – професионална организация с бурна 20 годишна история. Връстниците му от Павел баня помнят с какъв жаден поглед къдрокосото и розовобузо красиво момче е наблюдавало крадешком през прозореца лудите им улични игри, докато е трябвало да свири с часове упражненията си на пианото. Но един ден момчето пораства и осъзнава, че музиката се е превърнала в неотделима част от живота му. Освен на пиано, свири на класическа китара и тромбон, но признава, че най-съвършения музикален инструмент е живият човешки глас. Затова през целия си творчески живот ръководи певчески състави в Павел баня и Стара Загора. Още като студент в Академията за музика и танци в гр. Пловдив, започва да дирижира вокални групи. На тържеството сподели, че е взел това решение още от дете, когато скрит зад кулисите на сцената е гледал със затаен дъх как майка му дирижира хора. Затова съвсем естествено преди 25 години поема диригентската й палка и продължава нейното делото като главен художествен ръководител на смесения хор за школувано пеене „Тодор Мазаров”. Като музикален педагог в 004 ОУ „Кирил Христов” гр. Стара Загора е ценен и обичан от учениците си. За това говорят техните оценки в интернет форумите. Ето и някои от многото позитивни отзиви: 13 годишна ученичка: „На такъв учител може да се каже „the best teacher”! Наистина е страхотен учител! Трябва да са повече като него!”; 18 годишната Виктория: „Благодаря Ви, че ме научихте да оценявам изкуството музика и да разбера, че тя е нещо велико!”; бившият му ученик Теодоси от Ямбол, сега 24 годишен: „Това е перфектен учител и човек!”
С нескривано вълнение Иван сподели пред всички, че най-хубавите му спомени са свързани с читалищната зала в Павел баня. Тук за пръв път се е качил на сцена, тук е преживял незабравими мигове, свързани с концертите на хора пред обществеността, тук е сключил брак със съпругата си, пианистката Теодора, тук за пръв път е слушал опера, тук му е връчен златния медал за хор „Никола Кенов”. Той отправи благодарност към хористите, които отделят от свободното си време за изморителни репетиции, към родителите и съпругата си за подкрепата, към колегите си учители-синдикалисти, които присъединяват усилията си в борбата му за по-добри условия и качество на учебно-възпитателната работа и за достойно заплащане на учителския труд. В тази звездна вечер към наградите на Иван се прибавиха грамоти от общината и читалището, поздравителни адреси от Председателя на СБУ Янка Такева, от Председателя на Съюза на българските музикални и танцови дейци проф. Жени Захариева, от Областния управител на Стара Загора Йордан Николов и от много, много други синдикални, творчески и граждански структури, изразяващи обичта и уважението си към твореца и човека Иван Поров.  Хор „Тодор Мазаров” го поздрави с кратък концерт, а художественият ръководител на ФТА „Детелини” Недка Кавръкова – с танц на своите възпитаници Гледах го, радвах му се и все не ми се вярваше, че този мъж с богатирска осанка, но съхранил чистата усмивка на дете, е творец с половинвековен житейски път. И си мислех, че творец с такава дарба, физическа и душевна красота може да се отгледа само в духовно извисена, наситена с обич и грижовност семейна среда. Такава, каквато несъмнено са създали в дома си трудолюбивите му, талантливи, благородни и скромни родители Дешка и Христо Порови… Краят на тържеството наближаваше, отрупаният с цветя и облъчен с много обич юбиляр и близките му сияеха, а аз все очаквах да прозвучи запомнящият се заключителен акорд, толкова характерен за всяко музикално творение. И най-после го чух. Произнесе го зам. кметът на общината Йорданка Енева. Нейният призив „Да уважаваме таланта, да се прекланяме пред таланта, да сторим поклон пред талантливите!” беше най-прекрасния финал на това невероятно като преживяване събитие в културния живот на града ни, благословен с толкова много таланти и будители!
                                                                                                         Йорданка Трополова