Община Павел баня

Контакти

КОНТАКТИ: >>


Главно меню

Административни услуги

Устройство на територията

- Обяви по ЗУТ

- ОУП Община Павел баня

Проекти на норм. актове

Вътрешни норм. документи

ПРОФИЛ НА КУПУВАЧА

Информация

Брояч

Архив новини : - 110г. от рождението на д-р Балев
Posted by SB on 2010/3/10 11:23:12 (1720 reads )

- 110г. от рождението на д-р Балев

С Л О В О
 
На журналистката Йорданка Трополова
при откриване на дървопластиката с лика на д-р Иван Балев, монтирана във фоайето на читалище „Напред” гр. Павел баня (26.02.2010 г.)
 
                               Уважаеми съграждани, драги гости,
В дълголетната драматична история на България, времето е съхранило и извисило имената на много нейни синове и дъщери, които са сторили нещо добро за хората и за родното си място или нещо величаво за родината. Затова почти всеки град или село си има поне една личност, превърната в символ. И нека всички приемем, че откриването днес, тук и сега на тази великолепна, изваяна от дърво пластика, е акт за обществено признаване на доктор Иван Цвятков Балев като един от символите на град Павел баня.
Хората от по-възрастното поколение го познават лично или поне са чували за него, но по-младите – едва ли. Затова ми се ще да припомня кой е д-р Иван Балев, какво е бил за Павел баня и какво – Павел баня за него.                  
Роден е тук на 26 февруари 1900 г. в трудолюбивото семейство на Цвятко и Рада Балеви, които се занимават със земеделие и овцевъдство. Още от дете се отличава с трудолюбие и впечатляваща любознателност. Негови другарчета разказвали, че в овчарската си торбичка заедно с коматчето хляб и захлупците със сирене, той винаги носел и някаква книга. Познал отрано горчилките на селската беднотия и робски труд, още като ученик в казанлъшката гимназия Иван Балев търси отговор как може да се подобри тежкото положение на народа и с огромен интерес изучава различните икономически, идеологически и социално-политически течения, характерни за просветена Европа в края на 19 и началото на 20 век. Съвременниците му свидетелстват, че той приема за свое верую идеите на анархокомунизма. Убеден е дълбоко, че за да запази статуквото си, всяка власт в определен момент става реакционна и се пропива от корупция. С благородното си сърце той не приема терора и насилието като методи за държавно управление и смята, че бъдещето на човешкото общество е в самоуправлението чрез кооперативни, читалищни и други граждански сдружения, които да се изграждат на принципите на доброволността и демократизма и борбено да защитават свободите и интересите на народа. Негов девиз става постулатът на Христо Ботев, че няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата. След завършване на гимназията, Балев продължава образованието си в Учителския институт в Стара Загора, но е изключен за политическите си убеждения. Учителства една година в с. Малево, Хасковско, след което се записва да следва медицина в София. След две години заминава да довърши образованието си във Виена. В 1928 г. се дипломира и е назначен за участъков лекар в Павел баня. Заживява щастливо тук заедно със съпругата си – учителката Евангелина (Ева) Паскалева, за която се жени през 1925 г. и с която имат две дъщери – Радка   и Стефанка. Блестящ ерудит и трибун, владеещ 5 езика – френски, немски, английски, испански и турски, натрупал солидни знания в областта на медицината – две специализации по хирургия, придобити в Сорбоната, Париж и в Медицинска академия, София, както и специализации по рентгенология и урология – д-р Балев се прочува като отличен диагностик и всеотдаен лекар и спечелва доверието на пациенти от цялата розова долина. Построява си триетажна къща в центъра на Павел баня и я превръща в болница със специализиран кабинет по рентгенология. Негови съвременници си спомнят, че площадчето пред дома му винаги било пълно с разпрегнати каруци, с които хора от околните селища идвали да търсят помощта му. За да е мобилен по всяко време, когато го повикат по спешност, той си купува мощен мотор и с него обикаля пациентите си от района. Разказаха ми, че когато имали тежко болен вкъщи, хората го чакали като Господ и чуели ли звука на мотора му, се кръстели с облекчение убедени, че д-р Балев непременно ще го спаси. Известно е също, че на базата на около 30 хиляди лично изследвани от него пациенти, той успява да докаже, че минералната вода в Павел баня е ненадмината по влияние върху лечението на някои заболявания.
 Но Иван Балев не само следва харизмата си на лекар. Убеден, че природните дадености на района са чудесни за розопроизводство, но хората са бедни и не умеят да защитават интересите си, той развива и активна обществено-просветителска дейност в читалището и в кооперативното движение. Благодарение на него, в Павел баня се основава кооперация на розопроизводителите „Розова долина”, която защитава интересите им от посредници при изкупуването на розовия цвят и розовото масло. Построeна е и първата кооперативна розоварна, а д-р Балев е избиран 5 пъти за председател на кооперацията. През 1930 г. го изпращат за две години като неин представител в Алианса на кооперациите със седалище Париж. Когато по време на голямата световна икономическа криза 1929-30 година по внушения от Германия у нас започват да заплащат на розопроизводителите по 360 лв. на декар, за да изкоренят розовите си градини, Балев ги предупреждава да не посягат на хляба и бъдещето на семействата си. Това му спечелва доста врагове. През 1935 г. жаждата за още знания го отвежда в София, където продължава специализацията си по хирургия и работи като доброволен асистент – оперира и води упражнения със студентски групи. Същевременно будното му гражданско чувство не го оставя равнодушен към политическите процеси, които протичат в стара Европа и в Царство България. Обаятелен оратор и събеседник, той увлича край себе си все повече хора, мечтаещи за социална справедливост. А когато през 1936 година започва гражданската война в Испания, решава да замине като интербригадист в подкрепа на Испанската република, но не успява да го стори по семейни причини. Политическите убеждения и поведение на д-р Балев не се харесват на властите – плаши ги растящото му влияние върху колегите и студентите му в София, а тук – в Павел баня – върху младите хора и бедните пациенти, които го обожават, защото ги лекува безплатно и дори им купува лекарства със собствени средства. За да го отклонят от обществено-политическа дейност и да е под постоянен полицейски контрол, д-р Балев е обявен за „неблагонадежден” и от 1940 г. непрекъснато го мобилизират като лекар във военни поделения, а в 1941 г. го интернират заедно със семейството му в с. Бисерци, Кубратско. 9-ти септември го заварва мобилизиран в Беломорието. След завръщането си, той е назначен за завеждащ хирургическо отделение в системата на столичния Червен кръст. Друг на негово място би се постарал да „осребри” по най-добрия начин политическия актив на антифашисткото си минало. Но честната и доблестна натура на д-р Балев не може да понесе някои допускани от новата власт грешки и извращения на идеала, в който е вярвал. Той ги критикува открито и остро и отново изпада в немилост. Най-напред е отстранен от София и изпратен на работа в Благоевград, което си е чисто интерниране, а по-късно арестуван и обявен за „народен враг”. Къщата му в Павел баня е национализирана, като оставят на семейството малка партерна постройка, в която се приютяват съпругата и децата му. През 1947 г. е съден в процес срещу анархисти и независимо, че не успяват да представят доказателства за каквато и да било негова антинародна дейност, той е лишен от свобода пет години. Две и половина от тях прекарва в лагера Белене, където въпреки нечовешките условия успява да запази човешкото си достойнство, да вдъхва кураж на лагерниците и респект у лагерната управа. За престоя му там се разказват легенди – как с джобно ножче и върху кухненска маса е правил операции и е лекувал заболели лагеристи. Освободен е в 1954 г., но не му е позволено да се върне в София или в Павел баня, а е въдворен заедно със семейството си в гр. Шумен. Работи като хирург в урологичното отделение на Окръжна болница и продължава да бъде търсен от пациенти от цялата страна и особено от района на Павел баня. През целия му мъченически път го следват вярно и жертвоготовно съпругата му и двете му дъщери, които също се посвещават на хуманната професия на баща си. В 1976 г. най-сетне разрешават на д-р Балев да се върне в София, където умира на 1 юни 1981 г. Близките изпълняват последното му желание – погребват го тук, в родното му място, на 2 юни – светлата и символична дата за борците за свобода и социална справедливост.
Това е накратко драматичната съдба на Д-р Иван Балев.
Когато в процеса на журналистическото си разследване се запознах с неговото житие-битие, се запитах потресена: Защо една толкова стойностна личност като д-р Балев е била преследвана от два режима? Защо са положени толкова усилия да бъде унищожен дори чисто физически един доказал способностите си специалист, който би могъл да стане медицинско светило от европейска величина и с него да се гордее не само Павел баня, а цяла България? Тези въпроси са си задавали непрекъснато и съпругата и дъщерите му. Отговорът идва, след като в годините на демокрацията става възможно да се прочете досието му, събрано във внушителна купчина дебели папки. И този отговор е пълен с много грозни истини. Оказва се, че още от ученическата скамейка Иван Цвятков Балев е преследвана от една злокобна сянка – сянката на  предателството. А то никога не остава анонимно. В полицейските архиви са запазени имената на хора, които непрекъснато са го клеветили – негови земляци от Павел баня, негови съученици и учители, колеги и студенти от София и дори хора, които е лекувал и на които е спасявал живота. И са го правили, ръководени от най-ниски подбуди – от завист, от алчност за пари, за да градят чрез сервилност към властта успешна професионална и политическа кариера, а понякога – от простотия. Когато  са нямали конкретни доказателства, че е политически нелоялен към властта, съчинявали са откровени лъжи. Например: „В лозето на д-р Балев има инсталирана радиостанция” или „В дома на д-р Балев има скривалище, където крие и лекува нелегални и партизани”. Страшното е, че тези доноси  предизвикват системни обиски и арести на доктора, които го отклоняват от пряката му работа – да се грижи за здравето и живота на хората. След 9-ти септември 1944 г. – отново доноси, доноси, доноси – от приятели на семейството, от колеги-медици, от земляци…Най-грозен ми се стори доносът от виден български интелектуалец, пред който д-р Балев е имал неблагоразумието да разкаже политически виц, станал повод да го изпратят в Белене …
Уважаеми съграждани, драги гости,
Много ми се искаше в тези светли мигове на почит пред паметта на д-р Балев да ви спестя подобни грозни и шокиращи факти. Но реших, че е нужно да се знае поне малка частица от истината, за да ни предизвика към размисли: Умеем ли да ценим човешкото благородство и всеотдайност? Притежаваме ли нужната демократична нагласа и широта, за да приемаме инакомислието на хората край нас без да бързаме да ги очерним? Имаме ли сетива да отличим сред потоците от политическа и социална демагогия, които ни заливат и днес, истинските личности и ценностите, на които са носители, за да им дадем обичта, уважението и подкрепата си? 
В глава 4 на Евангелието от Лука е казано: „Никой пророк не е приет в отечеството си!” За съжаление, приживе Д-р Иван Балев не успя да стане пророк в родната си Павел баня . Затова заслужава адмирация жестът на Общинския съвет, който, по предложение на Гражданско сдружение за Павел баня и с решението си от 26 юли 2007 г., удостои посмъртно д-р Иван Цвятков Балев със званието „почетен гражданин на Павел баня”. Макар и закъсняло, това решение беше една дължима реабилитация към паметта му.
В заключение ще си позволя да изразя и личната си благодарност към Иван Бубев, който със златните си ръце сътвори тук  и оставя за поколенията този своеобразен паметник на д-р Балев,  пред който с благоговение искам да поставя цветя като пред иконата на светец-мъченик!